Чус Пато преподава история и география в малък град в Централна Галисия, Северозападна Испания. Нейната шеста стихосбирка „м-Талà“ разчупва поетическия модел в Галисия през 2000-ата. „Орди от писане“ получава Испанската награда на критиката през 2008-а, а през 2009-а наградата Лосада Диегес. През 2013-а Асоциацията на галисийските книжари чества Чус Пато като автор на годината. В настоящата книга са събрани четвъртия и петия финален текст – „Сецесион“ и „Плът от Левиатан“ от пенталогията й „Метод“. Поезията й е свръхерудирана и съсредоточено експериментална, важни теми за нея са политиката, езика, пола и нацията. Но тя пише и за миграцията, за маргиналното, за травматичните номади, които всички сме. Това, на което набляга, е образът на духа, застанал на ръба на бездната, който вижда не крах, а зелени поляни. Едно отсъствие, в което парадоксално проговаря чудото. Чус Пато е смятана за една от най-почитаните и иконоборчески фигури в галисийската и европейска литература.