Асен Игнатов, виден български философ и политолог, е роден през 1935 г. в гр. Шумен. Учи философия в СУ „Св. Кл. Охридски“ и от средата на 60-те години на XX в. е асистент по  логика в Софийския университет. В края на 1968 г. публикува книгата си с есета „Тъга и порив на епохата“, която предизвиква обществен скандал, а авторът е изключен от БКП и преместен в Института по философия към БАН, като му е забранено да публикува. При пътуване за научна конференция в Белгия иска политическо убежище и работи като научен сътрудник в Католическия университет в Лувен, Белгия, след което се установява в Германия, където защитава докторат по философия – „Хайдегер и философската антропология“ (1979). По-късно е редактор в българския отдел на „Дойче Веле“ и научен сътрудник във Федералния институт за източноевропейски и международни изследвания. Публикува изследванията си „Апории на марксическото учение за идеологията“ (1984) и „Психология на комунизма“ (1985, на български 1991), които го правят изключително популярен. 

От 1988 г. Асен Игнатов работи във Федералния институт за източноевропейски изследвания в Кьолн и чете лекции като приват доцент в Католическия университет „Академия Густав Зиберт“ в провинция Баден-Вюртемберг. През 1997 г. става почетен доктор на Софийския университет, през 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“. Автор е на над 150 публикации, 9 книги – основната част на немски език. Умира през 2003 г. в Германия.