Разграничавайки справедливостта и правото, съпоставяйки темите за наследството и месианството, Призраците на Маркс е преди всичко свидетелство – или ненавременен залог – за заемане на позиция – тук, сега, утре. Обхватът на книгата е в пресечната точка на няколко аспекта:
– Заговора на силите за оглушителното отхвърляне на „смъртта на Маркс“;
– Геополитическото пространство, в което отеква тази врява;
– „Графика“ на призрачността, несводима до онтологията;
– Свързването на една „призракография“ с веригата на един деконструктивистки дискурс за призрака изобщо, за различаването/отлагането, за следата и др., но също така и с онова, което Маркс нахвърля по тази тема.