Чрез докосването ние успокояваме и получаваме успокоение; облекчаваме и получаваме облекчение; ние се свързваме; ние утвърждаваме нашето единение. През вековете майки и бащи са постигали „отнемане на болката“ на тяхното любимо мъниче; давали са му облекчение; прогонвали са болката надалеч. Ние импулсивно взимаме плачещото бебе в прегръдките си и му помагаме. Болката, която изпитва майката, когато чуе плача на рожбата си, е потребност да я успокои. На това е посветена тази книга. Ние се стремим да докоснем децата си, да им помогнем да се излекуват от това, което ги мъчи.
Български
_48436_1.jpg)
