През лятото на 1979 г., когато Триполи е горещ като пъкъл, човеците зловещо приличат на демони, а детските игри са умален модел на мъжките борби и вилнеещото в страната насилие, 9-годишният Сюлейман разказва за лятото на своето принудително възмъжаване. В една мъжка страна, където жените са чудати същества, мъжете преуспяват в бизнеса, пишат поезия, преподават история, организират бунтове, правораздават. Но също изтезават други мъже, изнудват и ограбват други мъже, екзекутират други мъже - публично, със зловеща тържественост.
В тази страна покой носи хладната женска длан, сладкодумният разказ на мама. Сред уханието на чай, сусам и хариса женската крехкост е опора на мъжката твърдост.
Ала за детето единственото възможно оцеляване са изгнанието и раздялата.
Сложен и лиричен разказ, укрепен от архетипи на източната наративна традиция и западния Bildungsroman, поднесен през житейската логика на невръстно и пораснало, уплашено и храбро момче. Неповторимата поетична проза на Хишам Матар.
Български
