„Хоро“ е роман, на чието авангардно звучене могат да завидят много от днешните „модерни“ и „постмодерни“ писатели. И се завъртат страшните, най-българските 1923 - 1925 години. Един след друг падат убити политици и интелектуалци. И сред тях – депутатът Тодор Страшимиров, брат на Антон Страшимиров. Появява се един от най-кратките и трагични некролози в българския ХХ век: „Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България“. Това е обстановката, в която е написан романът „Хоро“. Написан, издаден и моментално забранен. Защо се преиздава именно „Хоро“, защо днес? Защото и днес обществото ни е трагично разделено. Разделени са народ и власт, разделени са народ и интелигенция, самият народ не е единен нито в оценките си за миналото, нито в оценките си за настоящето. Ето затова сега се преиздава „Хоро“. За да не достигне днешното ни разделение до момента, в който „злобата ще бъде истинският двигател на човешките отношения“. Дошло е времето да прочетем отново това време; да прочетем отново „Хоро“. И да влезем в голямата история и голямата литература. Няма да ви пожелавам приятно четене. Пожелавам ви мислене.“
Антон Страшимиров – благородна издънка от значим род, чиято семейна съдба напомня на братя Гракхи или Петкови – е проникновен изследовател на Стамболов, сравним по решителност със самия него.
Български
