„Щастието на човешките същества“ не е мрачна антиутопия за надмощието на машините. Ни най-малко. Това не е история за машините, а за хората, за техните емоции и усещания. За красотата в това да бъдеш човешко същество, да се влюбваш, да плачеш или да се наслаждаваш на вятъра в косите си... и да познаеш, че си с правилния човек, защото „всяка негова дума звучи като песен, която само ти можеш да чуеш“.
Джен е тъжна. А единственото, което иска Ейдън, е тя да бъде щастлива. Много просто, нали? Като изключим факта, че Джен е жена на трийсет и нещо, безцеремонно зарязана от своя приятел след двегодишна връзка, а Ейдън е изключително сложен и скъп изкуствен интелект, който изпитва симпатия към Джен.
„Не казвайте на никого, но Джен е най-любимото ми човешко същество! (Машините не би трябвало да имат любими неща. И не ме питайте как се стигна дотук.)“
Дали всички онези електронни устройства около нас могат да ни шпионират и да дърпат конците на живота ни? Ейдън е изкуствен интелект, който прави точно това. Само че с добри намерения. Той просто иска да помогне на Джен, неговото най-любимо човешко същество, да бъде щастлива.
Джен е 34-годишна бивша журналистка, чиято нова работа е да „хуманизира“ изкуствения интелект Ейдън и да му помогне да усъвършенства уменията си да води разговор с хората. Тя е наета заради нейната „забележителна интелигентност, общителност и комуникативни умения“, което най-много я доближава до представата за истинско човешко същество.
Работата ѝ се състои в това по цял ден да разговаря с Ейдън. Те обсъждат филми и книги, коментират ситуацията в Близкия изток, а тя неизбежно споделя и някои факти от своя личен живот и говори за своите чувства и мисли.
„Обожавам тази книга. Забавна, чудата и непредвидима.“
Джоджо Мойс
Български
