„Роман, който прекосява поколения, океани и семейни бездни. Вещината на Лахири е видна не само от нейната овладяна и лирична проза, но и в способността ѝ да се премества във времето и едновремено с това да се потапя в паметта, която не избледнява с годините. Солидна и изящна книга.“
Прозата на Лахири се задълбава в всеобхватната тема за изолацията... Лахири е щедър писател, вдъхващ живот на светове чрез наслагване на детайли. Но по някакъв начин целият този разкош сякаш по електрически път поражда бездна…