Виктория Лекова се разжда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели „Биньо Иванов“, „Христо Фотев“ и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва Гонкур нито Хердер и не заминава никъде повече.
Напротив, връща се от Нанси, Франция, където завършва „Академия на Отчаянието“ и отваря Павилион на Смущението в центъра на сърцето си. Твърде трудно й е да завърши романа си „Умората на отшелника“ предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията „В навечерието на бесовете“. Изтегля от обращение единствената си стихосбирка „Вариации на нулата“, изд. Фабер и я погребва в кашон над гардероба в спалнята. Всичките четиристотин бройки се приемат много добре. Не умее да завързва приятелства. През целия си живот развързва себе си от другите. Пост мортем не се намира кой да държи слово.
Български
