Виктория Лекова се разжда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели „Биньо Иванов“, „Христо Фотев“ и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва Гонкур нито Хердер и не заминава никъде повече.

Напротив, връща се от Нанси, Франция, където завършва „Академия на Отчаянието“ и отваря Павилион на Смущението в центъра на сърцето си. Твърде трудно й е да завърши романа си „Умората на отшелника“ предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията „В навечерието на бесовете“. Изтегля от обращение единствената си стихосбирка „Вариации на нулата“, изд. Фабер и я погребва в кашон над гардероба в спалнята. Всичките четиристотин бройки се приемат много добре. Не умее да завързва приятелства. През целия си живот развързва себе си от другите. Пост мортем не се намира кой да държи слово.