Име­то Ру­се е най-скъ­по­то за мен наз­ва­ние сред хи­ля­ди­те ге­ог­раф­с­ки име­на, ко­и­то из­пъл­ват мо­е­то ежед­не­вие. Ве­ро­ят­но съм под власт­та на оно­ва чув­с­т­во, ха­рак­тер­но за мно­зи­на ру­сен­ци. Чув­с­т­во на прек­ло­не­ние пред своя за­бе­ле­жи­те­лен ду­нав­с­ки град, при­те­жа­ващ ле­тоб­ро­е­не, ко­е­то е за­поч­на­ло пре­ди по­ве­че от 19 ве­ка. Та­ко­ва от­но­ше­ние има и най-из­вес­т­ни­ят на све­та ру­се­нец – но­бе­ло­ви­ят ла­у­ре­ат Ели­ас Ка­не­ти. В би­ог­ра­фич­ни­те бе­леж­ки към кни­ги­те му, из­да­де­ни на мно­го ези­ци, фи­гу­ри­ра име­то на род­ния му град – Рус­чук. Ели­ас Ка­не­ти е за­бе­ле­жи­те­лен кос­мо­по­лит и съ­щев­ре­мен­но ве­лик ру­се­нец. На сто­ла, на кой­то е ся­дал все­ки но­бе­лов ла­у­ре­ат в Сток­холм, при връч­ва­не на наг­ра­да­та му от швед­с­кия крал, се пос­та­вя та­бел­ка с име­то на ла­у­ре­а­та и на дър­жа­ва­та му. Ели­ас Ка­не­ти не е по­же­лал на неговия сто­л да бъ­де пос­та­ве­но име­то на Ав­с­т­рия, а той пи­ше на нем­с­ки и е счи­тан за ав­с­т­рийс­ки пи­са­тел. Не е по­же­лал да бъ­де име­то на Ве­ли­коб­ри­та­ния, ма­кар че жи­вее в Ман­чес­тър с ро­ди­те­ли­те си, след като на­пус­ка Ру­се, а в Лон­дон по-къс­но е не­го­ви­ят ра­бо­тен ка­би­нет. Не е по­же­лал да бъ­де из­пи­са­но име­то на Швей­ца­рия, къ­де­то в Цю­рих жи­вее със се­мейс­т­во­то си до края на своя жи­вот. На неговия стол пи­са­те­лят е по­же­лал да се из­пи­ше „Ели­ас Ка­не­ти – Ру­се“. То­ва е мно­гоз­на­чи­те­лен факт за от­но­ше­ни­е­то на Ка­не­ти към род­ния му град.

Не мо­га да от­ми­на фак­та, че Ру­се ме сро­ди с ге­ог­ра­фи­я­та и ис­то­ри­я­та и за ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия на­пи­сах бли­зо две ду­зи­ни кни­ги, пос­ве­те­ни на гра­да. На­пи­са­но­то от мен, пос­ве­те­но на Ру­се, не е мал­ко, но то ви­на­ги се оказ­ва не­дос­та­тъч­но, за­що­то пос­то­ян­но се връ­щам към та­зи те­ма, към то­зи не­из­чер­па­ем из­вор.

Спе­ци­а­лис­ти­те, ко­и­то дъл­ба­ят своя кла­де­нец все тъй дъл­бо­ко в на­уч­ната си об­ласт, не гле­дат на Ру­се ка­то ця­ло, а се взи­рат в не­го­ви­те мал­ки де­тай­ли. По­е­ти­те впли­тат в ри­ми ми­го­ве от гра­да, ху­дож­ни­ци­те ри­су­ват кът­че­та от не­го. Ге­ог­ра­фи­я­та обе­ди­ня­ва м­но­го не­ща и ги мо­де­ли­ра, за да се съз­да­де об­ра­зът на мно­го­ве­ков­ния град – за­бе­ле­жи­те­лен, мно­го­фун­к­циона­лен. Ве­ли­ка­та ре­ка го е ро­ди­ла на ед­но из­к­лю­чи­тел­но под­хо­дя­що мяс­то, та­ка че през ве­ко­ве­те той не­из­мен­но е брод меж­ду два­та бря­га, прис­та­ни­ще и се­да­ли­ще на флот­­ – факт, тол­ко­ва ва­жен, че то­ва се съ­дър­жа в пър­во­то му име – шес­т­де­сет ко­ра­ба.

Няма добавен откъс от книгата!