Книгата пояснява в дълбочина връзката между общата цел на наказанието (дефинирането на която е предназначено да отговори на въпроса защо въобще е необходимо да го има) и непосредствените цели на наказанието (дефинирането на които е от ключово значение при наказателното правоприлагане за конкретно престъпление спрямо конкретен извършител).
Систематизирани са трите основни теории за целите на наказанието – утилитарната, ретрибутивната и смесената. Откроени са техните достойнства, слабости и отражение върху развитието на наказателното ни законодателство и наказателноправна теория. Осъществено е историческо проследяване, типизиране и систематизиране на нормативните решения и теоретичните възгледи в България относно целите и принципите на наказанието.
Пояснен е възприетият понастоящем у нас теоретично-нормативен модел за целите на наказанието. Чрез конкретни примери е изтъкнато несъответствието му с редица промени в особената част на НК. Подчертано е, че възприетият погрешен подход на законодателя води до необосновано засилване на наказателната репресия. Достига се до извода, че „наказателното право вместо в последно, се превърна в главно средство за решаване на проблема с престъпността, а наказателният закон стана все повече наказателен и все по-малко закон (в смисъл на съвкупност от правни норми, които се намират във вътрешна логична взаимосвързаност и непротиворечивост)“.
Интердисциплинарният теоретичен и практически анализ придава актуалност и практическа полезност на труда, макар и посветен на един от фундаменталните въпроси в наказателното право. Ето защо монографията представлява интерес както за правоприлагащите органи, за законодателя, за научната общност в областта на правото, философията и социологията, така също и за много по-широк кръг от читатели – за всички, които търсят пътища за постигане на справедливост при наказването за престъпления.
проф. д-р Пламен Панайотов
English
_46828_1.jpg)
