Тя е първото в българската правна литература изследване за приемането на наследство и е посветена на въпросите, които този класически институт на наследственото право поставя при действащия Закон за наследството. Изяснено е субективното право на наследниците да приемат оставеното след смъртта на физическото лице имущество и начините за упражняване на това право. Анализирани са приемането изрично, направо и по опис, както и мълчаливото приемане. Обсъдени са общи и специфични последици на приемането на наследството, като вниманието е фокусирано върху основната последица – правоприемството.

Разгледани са множество особени хипотези, напр. сънаследяване, ограничена отговорност на наследниците, запазена част от наследството, отделяне на наследството, нищожност и унищожаемост на приемането, проблеми на незаетото наследство и други, като всички въпроси са обсъждани в светлината на съдебната практика. Изследването е основа, върху която са направени множество предложения за усъвършенстване на нормативната уредба.

Няма добавен откъс от книгата!