Ивайла Александрова не громи идоли и не сваля ореоли. Оценките, доколкото ги има, не идват от нея. Тя не произнася присъди, нито контраприсъди – оставила ги е на другите, на нас.

Най-голямото и важно постижение на тази книга е, че от дълбината на морето от факти – факти, които не спираха да изскачат до края по един почти свръхестествен начин, сякаш чакали осемдесет и повече години точно този момент – в крайна сметка действително се е надигнала истината, и то не само тази за конкретния случай, а понятието за истина изобщо – такова, каквото най-много ни плаши.

Този разказ не ни казва нищо, което не знаем за човешката природа и за което не можем да се досетим – и в това е целият му ужас. В него Вапцаров не е нито монумент, нито случайна жертва. Той е човек, направил своя съзнателен избор и понесъл възможно най-тежките последствия от него.

Трудно ми е да преценя за кого повече е тази книга – за живите или за мъртвите. Защото всяка смърт отнема от онези, които остават след нея, много повече от изгубения близък човек. Адските кръгове са много повече и се простират далеч преди и след, достигайки чак до днешното.
— Елена Алексиева

Това изследване е безпощадно спрямо всякакви манипулации относно Вапцаров, неговия архив в паметта на българите и неговото творчество. Изпълнено е с научна точност, с много прозорливост в търсенето – изворовият материал е безспорен и в голяма част непознат – без идеологизации или субективизации. Издаването му е просто дълг към българското себепознание.
— Младен Влашки

Няма добавен откъс от книгата!