Историята първо търси събитията - кога, къде, какво и как е станало. После проследява всичко – година по година, дата по дата. Накрая се тегли чертата и започва равносметката. Наистина разказът е динамичен, очертават се основните движещи сили, изреждат се водещите личности. Но повечето участници в събитията минават към раздела „и други“. Дори и тези, които най-често се споменават в изложението, са разкрити само мимоходом в няколко щриха.

При съставянето на тази книга тръгнах в обратния ред – започнах от хората, като проследих техния път и тяхната дейност. Подбрах 35 очерка за личности и обекти, подредих ги хронологично и неочаквано се получи една нова история на Пловдив - за пътя на хората, определяли съдбата на града. Хем позната, хем непозната. При това събитията си отидоха точно на мястото. Очертаха се и върховите моменти, и паденията. Но най-важното в този разказ се оказа поуката – как нашите предшественици са давали път на новото, как са превъзмогвали трудностите, как са печелили неравностойни битки.

Оказа се, че следите на отминалото време ни дават това, което не можем да получим нито от чужди рецепти, нито от скалъпени проекти. Пред нас е истината, разкрита в документи и спомени, която с нищо не може да се замени.

Няма добавен откъс от книгата!