В книгата в хронологичен ред се излага цялата история на късносредновековната българска самостоятелна държавица със столица Видин като отделните моменти от тази история (изграждането на княжеството на Шишмановци, т.нар. „въстание на Белаур“, Видинското царство, т.нар. „въстанието на Константин и Фружин“ и пр.) се обединяват в цялостен исторически разказ. Историята започва през 1282 г. и завършва през 1492-ра.

В хода на изложението са представени интригуващи нови интерпретации върху някои добре познати събития и/или личности като например:

• Появата на династията на Шишмановци, първоначално като наемници (кондотиери) и участници междуособните войни в Галиция, Унгария, Сърбия, България и Неаполитанското кралство.

• Личността и историческата роля на княз Михаил II, досега почти непознат владетел на Видин, както и връзката му с Бодуен дьо Ронсар, основател на френския благороднически род от който произхожда поета Пиер дьо Ронсар.

• Действията на цар-михаиловия син Шишман, авантюрист и претендент за българската корона, направил опит да завладее видинския трон и отровен от любовницата си Дунава.

• Незабелязваното от българските историци присъствие на образите на цар Иван Срацимир и съпругата му в княжеската църква в Куртя де Арджеш.

• Изместването на края на Видинското княжество от 1396 към 1419 г.

• Принадлежността на принцовете Константин и Фружин към тайно общество, създадено от император Сигизмунд Люксембургски и известно като Орден на дракона.

• Евентуалното възстановяване на автономно княжество във Видинско след 1454 г. и съдбата му до 1492 г., както и отражението на тези събития в българския фолклор.

Като приложение са разгледани още два въпроса:

• Родословието на цар Иван Александър и връзката му с видинските Шишмановци като е предложен съвсем нов подход с нови интерпретации на познатите извори.

Видинското въстание от 1850 г. и участието на фамилията Шишманоглу в него, както и самата история на фамилията и на претенциите й, че произхожда от династията на Шишмановци.

Няма добавен откъс от книгата!