„Епоха на революции“ е третата част от литературния шедьовър на Уинстън Чърчил „История на англоезичните народи“. Писан по време на Втората световна война, в този том по особен начин се пречупват настроенията и възгледите на един от най-великите английски водачи в един от най-критичните периоди от новата история.
„През описания в настоящия том период, а именно 1688-1815 г., човечеството изпитало разтърсващото влияние на три революции. Те избухнали в рамките на сто години и всички довели до войни между британците и французите. Английската революция от 1688 г. прогонила последния католически крал от британските острови и впоследствие хвърлила Британия в жестока битка с последния велик крал на Франция, Луи XIV. Американската революция от 1775 г. разделила англоезичната общност на две разклонения, с различен светоглед и развитие, но в основата си обединени от един и същи език, общи традиции и общи закони. През 1789 г. с оръжие в ръка и с насилие, отстъпващо по своите последици единствено на болшевишката революция от 1917 г., Франция провъзгласила пред цяла Европа принципите на равенството, свободата и човешките права. Под пластовете на тези политически катаклизми други революции – в науката и производството – полагали основите на Индустриалната епоха, в която живеем днес. Религиозните сътресения на Реформацията най-сетне отшумели... Остарелите идеи за религиозно обединение на Стария континент отстъпили място на борбите за национална експанзия, в които религиозните течения играели все по-малка роля.“ (Уинстън Чърчил, из предговора към „Епоха на революции“)
„Малко историци като Чърчил са притежавали стил в равна степен изтънчен и силен, стил едновременно класически и романтичен, педантичен и пъргав, толерантен и леко ироничен, дълбоко чувствителен към трагедията на човешкия провал и презрителен само към онези, които не са останали верни на добродетелите вътре в тях.“
– „НЮ ЙОРК ТАЙМС“
„Историята ще бъде благосклонна към мен, защото смятам да я напиша.“
– Сър Уинстън Чърчил

Няма добавен откъс от книгата!