Трудът Българска лексикология и лексикография е резултат от трайния интерес на В. Радева към семантиката на думата като основна езикова единица. Той се опира на четените лекции и магистърски курсове в Лайпциг, Западен Берлин и Саарбрюкен, но съдържа по-богата информация, която дава възможност за създаване на интерес за по-нататъшни занимания с проблематиката на лексикологията. Изграден върху теоретичните основи и постижения на съвременната лексикология, трудът разкрива характера на думата като номинационна единица, която чрез речевата си реализация осъществява комуникативната функция на езика. Представянето на словообразуването е съобразено с ролята на производната дума при структуриране на лексикалната система и с изясняване на отношението между словообразувателното и лексикалното значение. Семантичните връзки в лексикалната система са разгледани в тяхното развитие и изменение, за да се разкрие динамичният характер на лексиката. Създаването на нови лексикални единици, отпадането на остарели думи и значения, както и заемането на чуждоезикова лексика се изясняват като адаптиране на речниковия състав към комуникативните потребности на носителите на езика. Включеният раздел „Лексикография“ съдържа сведения, които показват тясната връзка на лексикологията с лексикографската теория и практика.