Винаги съм смятал Деян Енев за много талантлив писател. Той не е описвал никога победителите, блясъка или полублясъка. Той описва кротките неудачници - неизвестни хора, които обитават тихите кьошета на битието. Той търси спасението на човешкия род в дълбините на живота, в забравените места. Там, където нищо не поддържа съществуването ни тъй здраво, както обичта и помощта, които получаваш от някоя “душичка”. Помощ, винаги непреднамерена, тъй като става дума за хора, на които и през ум не им минава да искат нещо повече от това, което имат. Във време като нашето подобна проза е безценна, тъй като в озлоблението си от живота ние често отминаваме тази негова най-труднозабележима и най-обновителна същевременно страна. Самият факт, че точно сега един автор не се поддава на никое от изкушенията - да бъде отчаян или циничен, да ругателства и да е нецензурен, говори много за вътрешните устои на Деян Енев и неговите качества като творец. Когато споменаваме тези кротки неудачници, веднага бихме се досетили за разкази от типа на Йовковия “Серафим”. Това е много важно за една национална литература, в нея винаги би трябвало да се усеща присъствието на писатели, които отстояват милостта към другия човек.

Димитър Коруджиев

Няма добавен откъс от книгата!