Вашата количка е празна!
Сузана и зяпачите
Погледът назад към прозаичното творчество на Мария Станкова красноречиво показва умението й да разказва истории. Разпознаваме стил, усет за ирониите на живота, за парадокса и гротеската, които го съпътстват. В този аспект „Сузана и зяпачите“ е крачка напред не спрямо логиките, според които се конструира светът на Мария Станкова, а спрямо модела й на писане. Сложна, полифонична и театрална книга. Множественост и преплитане на звучащи гласове, които разказват историите вътре. Персонажи, които влизат в коментарни практики в разказването си. Колажност, динамичност.
„Сузана и зяпачите“ е книга за търсенето – между кризата и авантюрата, между миналото и настоящето. Книга с отворен финал, без фалшивата понякога финална точка накрая – като мимезис на живота, който никога не спира.
Кристина Йорданова
Мария Станкова е сред най-забележителните съвременни български писатели. Тя е чест за българите и България.
Божана Апостолова
Мария Станкова
Мария Станкова е родена през 1956 г. в гр. Бургас.
1975 г. – завършва СМУ “П. Пипков” със специалност виолончело
1978 г. – завършва ИМХК към БДК – специалност виолончело
1979 -1982 г. – пом. режисьор във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”
1982-1987 г. – пом. режисьор в ДМТ “Ст. Македонски”
1998 г. – излиза първата й книга – “Наръчник по саморъчни убийства” със съдействието на “Сорос”. Книгата става “Книга на годината” на конкурса, организиран от фондация “Огнище”.
1999 г. – излизат книгите “Искам го мъртъв” и “Седем гневни жени”, отново със съдействието на “Сорос”.
1999 г. – разказът “Не се забърквай с вампири” печели втора награда за криминален разказ на конкурса “Агата”, организиран от ЛВ.
1999 г. – пиесата “За ръбовете на кръга” печели трета награда на Конкурса за млада българска драматургия, организиран от фондация “Концепция за театър” и специалната награда на името на Маргарит Минков за философско осмисляне на действителността
2000 г. – идеята за сценарий “Катунарка” печели наградата на СФД
2000 г. – разказът “Балкански напеви” печели единствената награда за проза на Конкурс, посветен на 150 г. от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов.
2000 г. – пиесата “Миг от готови парчета” печели Конкурс на Център за театър Не е поставена.
2001 г. – излиза книгата “Каталог на душите По” със съдействието на Национален център за книгата. Книгата е обявена за явление в българската литература от литературната критика.
2001 г. – пиесата “Ловът на пустинната хиена” печели награда на Конкурса за радиопиеси на БНР. Поставена е от радиотеатъра на БНР.
2001 г. – куклената пиеса “Малката фея от изгубеното езеро” печели конкурс на “Център за театър”. Пиесата е поставена в Пазарджишкия куклен театър 2002 г. – Станкова работи като редактор във в-к “Литературен форум” и списание “Заедно”
2002 г. – сценарият “Маймуни през зимата” печели субсидия на НФЦ. Филмът е завършен, реж. М. Андонова. Печели наградата на фестивала в Карлови вари, “Златна роза” на фестивала във Варна и е определен да представлява България на “Оскар” . Филмът е награден и от НФЦ за най-добър филм за 2006 г.
2003 г. – радиопиесата “Житейският път на блатните скокливци” е номинирана за наградата на ВВС радио – Лондон
2004 г. – сценарият “Бюро за нестандартни услуги” печели конкурса на БНТ за игрален филм, режисьор – Николай Волев. Не е реализиран.
2004 г. – сборник разкази “Бейби лъжкиньо” (ИК Жанет 45)
2004 г. – “Карлсон и Дребосъчето” – куклена пиеса, поставена във видинския куклен театър, реж. Веселка Кунчева.
2005 г. – работи като сценарист в предаването “Защо не” с Марта Вачкова
2006г. – излиза от печат романа “Трикракото куче” (ИК Жанет 45)
2006 г. – работи като главен редактор на списание “Книгите Днес” и сп. “Мъжът”
2006-2007 г. – сценарист на кукленото политическо шоу “Говорещи глави”
2006 г. – студентският филм “След няколко часа”, по новелата “Часовникарят”, печели наградата за студентски филм “Рано Пиле” и “Джеймисън” – реж. Николай Тодоров
2007 г. – пиесата “Анатомия на паяжината” е поставена в Севлиево и гр. Тараклия – Молдова.
Поезия, проза и публицистика Мария Станкова е публикувала в: “Ах, Мария”, “Култура”, “Капитал”, “Витамин В”, сп. “Съвременник”, в. “Труд”, в. “Сега” и др. Била е редактор на тийнейджърското списание “Заедно” (за деца от малцинствата).
От 2001 г. се занимава с журналистически разследвания – “Кой уби българската култура” (публикувано във в. “Литературен форум”) и “Из архивните потайности на престъпленията” в сп. “Съвременник”.
Пиеси: “За ръбовете на кръга”, “Триптих”, “Анатомия на паяжината”, “Миг от готови парчета”, “Тротоар”, “Естествен враг”, “Малката фея от изгубеното езеро”, “Приказна бъркотия”, “Карлсон” – куклена пиеса
Радиопиеси: “Ловът на пустинната хиена”, “Житейският път на блатните скокливци”
Проза: “Бейби лъжкиньо” – сборник разкази, “Приказки от страната Поговория”, “Дългоносият и вещицата” – детски роман, “Съмненията на водата” – роман
Сценарии: “Това е нищо” – сценарий за игрално-документален филм, “Марко и Хлое” – сценарий за комедиен филм, “Лисицата и Кукумявката” – сценарий за трилър, “Катунарка” – сценарий за игрален филм, “Бюро за нестандартни услуги” – сценарий за тел. сериал, “Животът като пеперуда”, “Госпожица 311” – мистерии
Поезия: “Отвесни стихове по смисъла на Дао”, “Къси стихове”
Няма добавен откъс от книгата!