“...В ръцете ни е вече и четвъртата книжка, която примамливо ни призовава. Любопитството е породено. „Семейноправна поема“, готова да се присъедини в библиотеката към своите сестрички – гражданскоправни. Тя е малко по-нафукана, защото се оглежда в цялото частно право. А и семейното право изисква дори да бъде признато за самостоятелен отрасъл на правото. Особеностите си отстоява непоклатимо, без да се предава. О!, казва си читателят, това ще е още по-интересно, още по-забавно. Заглавието звучи някак познато – семейство, брак, деца, любов, чувства, разочарования и … право. Това е и книга подарък - мисли си юристът, защото на първи октомври тази година се навършват десет години от влизането в сила на действащия Семеен кодекс.
Когато науката ти е поднесена в стихове, това е майсторлък. А семейството съдържа винаги нещо непремерено. Как ли изглежда в мерената реч? Настройва ни за изненади. И има за всички. Защото правото се е всмукало и наместило по най-невероятен начин в живота на всеки от нас. Нему сме подвластни. За юристи – знание и признание; за поети и българисти-стилисти - терк за критика и подражание; за критикари - въздишки и съмнение; за автора - гордост и удовлетворение. Появата на „Семейноправната поема“ е интригуващо събитие за всички читатели, юристи и неюристи, което ще донесе много радост и приятно преживяване и ще им донесе „нещо по така“.
Със стихове можеш да изразиш всичко вълнуващо духа и сърцето. Посвещавайки новите си съчинения на частното право, чрез форма, която изненадва и привлича, авторът има една благородна цел - да предаде знание. Това е цел на всеки добър учен и преподавател, но в мерена реч, това е дар, който умеят най-големите. Успехът на първите три книжки е залог за нови, още по-големи завоевания на Герджиков на литературния фронт – голямата любов към правото е голяма любов и към словото. А в коя част на правото има вплетено толкова сърдечно усмихнато вълнение и къде можеш да проявиш такова майсторство в изказа, ако не в поетичното отразяване на семейното право. Правните норми, където многовековното майсторство на юристите е предопределено да предизвиква и да потушава страсти, ни се представят като общозадължителни и дори санкциониращи правила, които трябва да познаваме добре. Субектите - героите на казусите са милиони и всеки от тях съчинява своята поема в изживяванията и разказа на своя живот – от бебе до последен дъх, неповторимо и неповтарящо се съчетание на лирика, драма и трагедия. Театърът на живота, непрекъснат извор на поетични вълнения, ражда все нови и нови правни предписания, понякога поразяващо любопитни, във всички случаи все по-трудни. В микса на обективното право, плод на общественото битие, изобретателността на законодателя и на субекта, заявяващ и борещ се за своите житейски истини и писани права (понякога конюнктурни), се сътворяват и смехотворни казуси и поведения, не само за пред съдебната зала. Те просто плачат да бъдат възпети по подобаващ начин. Преди да разкрием обаче, нюансите и красотата на семейните отношения и достойнствата на тяхната правна регулация, трябва да отворим очи и за смешното, и за тъжното, и за грозното. Трябва да научим основното в правото и това е задача прекрасно осъществена в „Семейноправната поема“...
English
