Различните... Едни срещат симпатия и състрадание. Други са отхвърляни. Обречени на живот без приятели, без любов, в самота — първо принудителна, после доброволна. Срамът изчезва, страхът не. Тялото е затвор, а умът се подчинява на тялото.
Катя е от отхвърлените. Едно просто сетивно удоволствие я обсебва дотам, че я лишава от всички останали. Мечтае да е нормална, както нормалните мечтаят да са изключителни. Но мечтите полека угасват и тогава изходът е да потъне в своя порок, да го превърне в източник на радост. Живот на ръба, който може би бавно убива.
Такива хора има. Понеже не ги виждаме, си мислим, че те не съществуват, и формално сме прави — не съществува нищо, което не съществува за нас. Литературата обаче е за това — да показва новата, непознатата, а дори и неподозираната реалност.
Васил Панайотов
English
