Обиколили света, публикувани на много езици, адаптирани за екран и сцена, разказите от Кратка история на самолета (с наградите „Хеликон“ и „Цветето на Хеликон“) се завръщат заедно с много други текстове и неиздавани досега есета.

Веднъж на малко площадче в калифорнийски град видях бронзова статуя на Марк Твен в човешки ръст – седнал на пейка, кръстосал крака, държи разтворена книга в ръка. Изобразен е не като писател (с писалка или пишеща машина), а като читател. Има и един още по-интересен нюанс. Известният автор не е забил нос в книгата, която чете, а е вдигнал глава, разсеяно погледнал някъде встрани и леко нагоре. Сякаш току-що е прочел нещо, което го е накарало да се замисли, да си припомни нещо друго, нещо свое си.

Ще се радвам, читателю, ако някъде с моите редове сполучвам от време на време да извикам твоите собствени спомени. Навярно позатиснати от времето и живота, но все пак там някъде, между страниците на ежедневието ти, хербаризирани и крехки, твоите лични кратки (или не толкова) истории на каквото и да е чакат да ги разгърнеш отново.

Захари Карабашлиев

Няма добавен откъс от книгата!