Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи.
Пишеше ли книги („за да си почива“), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът – източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното Човекознание.
Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания – в една съдба. Съдбата на народа гений.
Борис Христов
English
