По думите на Салман Рушди "Соло" на Рана Дасгупта е "роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие."
"Соло", втори роман за Рана Дасгупта след "Токио: полет отменен", проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Преди да загуби зрението си, Улрих прочита история за група изследователи, които попаднали на ято папагали. Птиците говорели езика на общност, изтрита от лицето на земята при внезапен катаклизъм. Удивени от откритието, пътешествениците уловили папагалите в клетки и ги качили на кораб към родината си, за да могат учените да изследват останките на изчезналия език. Само че папагалите, вече травматизирани от преживяната катастрофа, умрели по пътя. Улрих си задава въпроса дали, за разлика от злочестите птички, той има някакви забравени и заличени думи, които да остави на света и се отправя на мислено пътешествие през ХХ в., изпълнен с насилие, забранена музика, изгубена любов и отровен въздух. Накрая Улрих намира пътя към една зашеметяваща епифания, изпълнена с нежност и просветление."