Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. - Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е убийство изобщо? Възможно ли е цялата интрига да е резултат от измама на възприятието или от някакво противоречие в историята на самия герой? Къде е границата между реалността и фикцията в неговото съзнание, между факта и интерпретацията, между чувството за вина и чувството за отговорност? Ходещ парадокс ли е професор Андершен, или е олицетворение на обикновеното състояние на човека в свят, белязан от кризата на модерното мислене и празните ценности.
Даг Сулста (1941), един от най-значимите автори на Норвегия, отличен с всички литературни награди на страната си, единственият трикратен носител на най-голямата норвежка награда за литература "Браге", връчвана ежегодно от Асоциацията на норвежките писатели, и трикратен носител на наградата на норвежката литературна критика. На българския читател е познат с роман си "Т. Сингер".
English
