Дългоочакваният роман „Когато луната снизхожда“ на Надя Хашими, автор на „Перлата, която се освободи от черупката си“

Ще дойде ден, в който няма да хвърляме със страх поглед през рамо, нито пък ще спим с едно отворено око на земя под наем, нито пък ще изтръпваме при вида на униформа. Ще дойде ден и ние ще имаме място, което ще наречем дом. Ще отведа тези деца колкото се може по-далеч; ще се моля да стигнем това място, където в тишината на техния унес и аз ще намеря покой.

Завладяваща история за майка, която търси сигурност за себе си и своите деца в свят, в който няма място за тях...

Ферейба вярва, че след трудното си и пълно с разочарования детство, което завършва с уреден брак, може да живее нормално в Кабул със своя съпруг и децата им. Но идването на власт на фанатичните талибани преобръща всичко.

И сега тя трябва да бяга – надеждата е някак да се добере до Лондон при семейството на сестра си. Пред тях лежи невъзможен път през няколко държави, осеян със заплахи и опасности, но и на срещи с неочаквани благодетели и спасители. Презирани и отхвърляни, Ферейба и децата ѝ стават част от лавината бежанци, която залива европейските граници.

И дори когато е разделена от сина си, майката няма избор. В името на останалите си две деца тя трябва да продължи напред. С вярата, че съдбата все пак ще го закриля и ще позволи да са отново заедно.

Какво ми беше обещал моят ангел от градината преди толкова години?

„Когато вървиш в тъмното, аз ще те следвам и ще хвърлям светлина по пътя ти. Когато мислиш, че си сама, аз ще те на¬глеждам. Не забравяй това! Премести единия крак пред другия и давай смело напред.“