Какво ако Ромео и Жулиета се бяха родили на Балканите? Или пък Слънцето и Луната? Най-общо казано, любовта им би представлявала прозаична метафизика. Прегорял комат хляб със свинска мас, поръсен със самодивски прашец.

Ситуиран в Македония през второто десетилетие на ХХ век, романът „Изневяра“ се опира на мита и историята, на приказното и фактологическата реалност, за да представи един (не)обичаен разказ за двама влюбени, родени под нещастлива звезда. Соне („Слънце“) заминава на гурбет в Америка, за да се замогне и да получи ръката на любимата си Мена („Месечина“). Очаквано, сблъсъкът на героя с „другостта“ на Новия свят води до своеобразен разпад на личността му, до размиването на неговите идеали и до най-страшната от всички изневери – тази на себе си. Привидно щастливият край на историята е само наужким и оставя у читателя леко горчив привкус със съзнанието, че идеално чистата любов не съществува.

При все това „Изневяра“ не е любовен роман, наситен с трагизъм. Не, той е многопластов и изключително човешки, а Деян Трайкоски разказва историята от множество гледни точки (пародираният „всезнаещ разказвач“ е особено забавен), комбинира философски съждения със злободневини, умело сменя речеви характеристики и стилови отсенки и постига плътен разказ, носен от пълнокръвни герои.

Няма добавен откъс от книгата!