Кун Петерс поднася магична, елегантна творба, която деликатно се докосва до дълбоки екзистенциални теми. Тя ни повежда на увлекателно пътешествие, надминаващо границите на страни, епохи и култури.
В „Изцелителят“ младият Реми е преследван от неудържими сънища и гласове под въздействие на историите на чичо си за духа, който властва навсякъде, за чернокожия войник, донесъл със себе си чудати вярвания, предания и обичаи. Когато Реми съобщава на родителите си, че е усетил в себе си призвание и че иска да постъпи в ордена на йезуитите, никой не може да го разбере. Но вътрешният му даймон – тайнственият посредник от някакъв невидим свят – не го оставя на мира и непрестанно му повтаря, че трябва да изцелява хората. Старите предания и личните духовни търсения подтикват Реми да поеме към самото сърце на Африка, за да открие жадуваните отговори.
След няколко десетилетия Реми вече е професор психоаналитик, чийто ученик тръгва по неговите дири и стига дори до далечното и екзотично Кванго, за да открие истините, пазени от преподавателя му.
„Изцелителят“ – кого изцелява той и от какво? Дали е професорът психоаналитик в университетския град Льовен, с целия си високо интелектуален арсенал от Фройд до Лакан, или заклинателят Кхуундзи, с прилеповите отвари и зловещи фетиши в сърцето на Африка; и дали те двамата всъщност не са едно и също нещо, търсачи в дълбините на човешката душа. „Защото всеки един от нас, във всеки момент от времето, по всяко място на света, дири собствените си тъмни загадки“ – казва авторът.
Как да се излекуват онези, които таят в себе си скрито наследство от неведоми предци, как да се прогони вината, без значение защо е дошла? „Ние не току тъй сме тези, които сме“, казва един от героите. И нищо не е напълно ясно в мъглата на съществуването, сред нея се различават само духове. Даймони, ги назовава героят във Вестхук – но това съвсем не означава демони. Напротив, даймоните са добри, защото са полубогове в безбожния свят, те са вестители, същества-посредници.
English
