Какво свързва семействата на професор по аналитична семиология, машинен инженер и железничар от Скопие с македонска учителка, първия турски президент Кемал Ататюрк, американски лейтенант, едно еврейско и едно разбито американско семейство, скандалната американска певица от унгарски произход Жа Жа Габор, американския музикален идол Франк Синатра, рапърът Бед Бо и основателите на дервишкия орден в Охрид?… Някои са свързани от това, че са от едно поколение, други – от любовта, трети – от идеите, четвърти – от… Общото между тях е нещо друго, което читателят ще разбере, когато прочете романа „Двадесет и първият“ на Томислав Османли. Един роман за вечни и съвременни ценности, за страшно или гордо минало и неясно или светло бъдеще. Един роман за живота, такъв, какъвто е, въпреки че в него са използвани освен похватите на реализма и прийомите на фентъзито.
Томислав Османли е написал елегантен, мистичен, интелектуален, оригинално структуриран роман за търсенето на тайния проход към едно по-добро бъдеще, за вечността, оприличавайки я с митична змия, която яде собствената си опашка. От друга страна, романът е ожесточена критика на ежедневието и македонската съдба да се жадува за едно друго място, за един друг свят, някъде отвъд прага на дома. А когато най-накрая, след като човек е платил цената за постепенната промяна на собствената му идентичност, той трябва да се върне у дома – единственото място, където може да се намери мистичния таен проход към вечно блаженство и мир.
English
