В настоящата антология са избрани стихотворения от периода 1892–1938 г., когато в страната се раждат и процъфтяват модернизмът и авангардизмът (понякога наричан „радикален модернизъм“). Като два върха се открояват творчеството на Мануел Гонсалес Прада и това на Сесар Вайехо, но редом с тези автори живеят перуанци, които са сред най-забележителните представители на все още оформящата се латиномариканска литература. Ранната смърт на мнозина от тях не ги възпира да оставят ярка следа подире си и критиците са необикновено единодушни, когато открояват по-значимите тогавашни произведения. Връзката на тези стихотворения с перуанската устна традиция позволява да се говори за венец или мост над няколко столетия или за корени, по които може да се влее в настоящето вдъхновението, извиращо от незапомнени исторически дълбини.
English
_46399_1.jpg)
