Вашата количка е празна!
Валпургиева нощ
„Зркадло! Дяволът! Прободе се. А те му свалиха кожата. При мен, в моята стая! Сам поиска така. И я опънаха на барабан. Кожарят Хавлик го направи. Сега върви отпред и бие барабана. Разтворени са дверите на ада. Канавките пак са пълни с кръв. Борживой е крал. Отокар Борживой. – Простря ръце напред и замря, сякаш гледаше през стената. – Ще те убият, Тадеуш. Дворянството вече избяга. Нощес. Нима само теб са забравили? Ще унищожат всичко що е дворянство. Видях едного да коленичи и да пие от кръвта в канавката. Ето! Ето! Войниците идват! Войни… – И рухна в несвяст.“
Австро-Унгарската империя се разпада, а в един дворец дами и господа от благородническо потекло остават недокоснати от грубата реалност на началото на 20 век. Затворени в своята крепост, изпълнени с цинизъм и високомерие, те не чуват тътена на барабана, който възвестява настъпването на Валпургиевата нощ.
Според старите вярвания това е нощта, в която бариерата между отсамния и отвъдния свят отслабва и духове и зли сили влизат в нашия свят безпрепятствено. Нощта, в която всичко се обръща надолу с главата и господар и слуга разменят своите места.
Нацистка Германия забранява „Валпургиева нощ“ на Густав Майринк - един от най-любопитните европейски автори от началото на 20 век. Книгата излиза за първи път на български език в превод на Любомир Илиев.
Историята проследява назряването на бунта срещу разпадащата се властваща класа в Европа, подбуден от простолюдието и духовете на мъртъвците от миналото. История, митология и политика се смесват в апокалиптичната кулминация на романа, в която бунтовниците вървят след барабана от човешка кожа, който възвествява идването на новото време.
Густав Майринк
Густав Майринк (1868–1932) е австрийски писател, драматург и преводач. Един от създателите на знаменитата Пражка литературна школа. Световна известност има романът му „Голем“.
Майринк се ражда през 1868 г. във Виена като незаконно дете на придворната актриса Мари Майер и известния вюртембергски аристократ и министър Карл Варнбюлер. Детството и ученическите му години преминават в чести пътувания, свързани с театралните ангажименти на майката, които го отвеждат най-напред в Мюнхен, после в Хамбург, а след това и в Прага.
Майринк завършва търговската академия в Прага (1885-1888), след което заедно с племенник на немския поет Кристиан Моргенщерн основава търговската банка „Майер и Моргенщерн“. През 1893 г. се жени за Хедвиг Цертл, но твърде скоро е разочарован от брака, който поради упорството на съпругата и някои юридически формалности е разтрогнат едва през 1905 г. През 1897 г. среща бъдещата си втора съпруга Филомена Бернт. Същата година се появяват първите му литературни опити.
С банкерството Майринк не се занимава особено усърдно, отдава се със страст на литературните занимания и светския живот. Той е редовен гост в най-прочутите пражки кафенета и салони, поражда удивление с духовитостите и дразни с остротите и странностите си. В Прага, където прекарва близо 20 години от живота си (1883-1903), е смятан в средите на литературната бохема за изключително колоритна и ексцентрична фигура.
Ранните му произведения представляват сатира на еснафството („Горещият войник“, „Вълшебният рог на германския еснаф“). По-късните, чието действие често се разиграва в стара Прага, се занимават главно със свръхестествени явления и с метафизичния смисъл на битието („Голем“, „Зеленото лице“, „Белият доминиканец“, „Ангелът от западния прозорец“). Майринк, който участва в окултни кръжоци, изучава теософия, кабала и до края на живота си активно се занимава с йога, споделя езотерични възгледи, примесващи религиозно-месиански идеи и елементи на будизма, еврейската и християнската мистика. В много от съчиненията му неизменно присъстват редица окултни традиции.
Няма добавен откъс от книгата!