Странна е съдбата на този роман, който първоначално бил написан на испански през 1956 г, но не намерил очаквания отзвук в литературните среди и сред читателите. Едва след пренаписването му на каталонски и публикуването му през 60-те години на двадесети век бива оценен по достойнство. "Стаята с куклите на сеньор Беарн" съчетава в себе си елементи от романа, а заради постоянно присъстващите разсъждения на автора, се доближава до някои епични форми. Романът притежава изповедността на епистоларната проза, напомня за сагата, доколкото разказва за съдбата на няколко поколения от едно семейство. Езикът на Вилялонга е съвършен, а стилът му като разказвач се отличава с елегантност и изисканост. "Стаята с куклите на сеньор Беарн" е книга за загубения рай, за края на един век, разкриваща пред очите на читателя прехода от стари към нови времена и начина, по който това се отразява на индивида и обществото. Произведението на Виляльонга е преведено почти в цяла Европа, включително на китайски и виетнамски. По книгата е направен и филм със същото заглавие.
English
