Вашата количка е празна!
Аз, роботът
Една от най-великите класики в научната фантастика!
През 1942 г. Айзък Азимов формулира трите закона на роботиката:
1. Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество.
2. Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.
3. Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.
Три наглед прости постулата, които в ръцете на един от най-обичаните фантасти по света разкриват цяла вселена. Както голяма част от творчеството на Азимов, поредицата за роботите завладява въображението на милиони по света и завинаги променя начина, по който хората гледат на изкуствения интелект.
Тук ще прочетете за роботи, които полудяват; роботи, които могат да четат мисли; роботи с чувство за хумор; роботи политици и роботи, които тайно управляват света. С ловък език и с невероятната способност да смесва научните факти с измислица, Азимов представя не само това, което е, а и това, което може да бъде.
„Аз, роботът“ разказва историята на роботите от първите примитивни модели до постигането им на абсолютно съвършенство в бъдещето. Бъдеще, в което самите хора може да се превърнат в отживелица.
Айзък Азимов
Айзък Азимов е американски писател на фантастични и научно-популярни творби и биохимик от руско-еврейски произход.
Азимов написва или редактира над 500 тома, а общия брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000. Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичната система на Дюи — всички без „Философия“. Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си.
Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за Фондацията; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за Роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“ (1963, 1966, 1973, 1977, 1983 г.), две награди „Небюла“ (1972, 1976 г.) и други.
Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“. Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите.
На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov's Science Fiction“.
Няма добавен откъс от книгата!