С Браянт в състава Лейкърс записват 16 поредни победи, което ги изкачва до върха през януари. Най-накрая на 14 януари те губят в зала „Консеко Фийлдхаус“ в Индиана. В следващите си девет мача изживяват малка криза и са победени пет пъти, което възражда старата паника. Загубите са забравени след домашна победа срещу Денвър, а на трибуните гледа Джордан. Браянт вкарва първите си 8 стрелби, като завършва първото полувреме с 27 точки. „Просто така се случва, че правя добри мачове, когато той е в залата. Май трябва да се появява по-често“, казва след това Коби. От пристигането на новите треньори в Ел Ей не е минало много време, но скоро те започват да правят сравнения между двамата играчи. Очевидно ръцете на Джордан са малко по-големи, спомня си Уинтър. Освен това Майкъл заема по-стабилно позиция под кошовете. Но треньорите не могат да се справят с чудото на величието на двамата треньори. Колкото до състезателния дух, желанието на Коби да се противопоставя на Майкъл е показателно. Като алфа-мъжкари и двамата искат да са сами на върха.
След години Джексън си спомня пред репортер на „Фокс Спортс“ как събира Джордан и Браянт след онзи мач срещу Денвър в една зала в „Стейпълс Център“. Треньорът се надява, че бившата звезда на Булс ще говори с Браянт и ще го накара да е търпелив, да изчака „играта да дойде“. Браянт чака в залата, докато Джексън доведе Джордан. „Първото, което Коби каза, беше: „Ще те разсипя един-на-един“. На следващия ден вестниците обвиняват Коби, че се е представял на Джордан. Скоро отново погледите в Лейкърс са обърнати към Браянт, като всички играчи го обвиняват за проблемите си заради неговото желание да бъде звезда.

Няма добавен откъс от книгата!