Балаж Дьоре (р. 1951, Будапеща)е член-учредител на неконвенционалните писателски общества „Лелегзет”, „Йорлеи” и др., секретар на Кръга на младите писатели „Атила Йожеф” (1985), заместник-председател на Сдружението на писателите (2009-2012), редактор на годишника „Уйхолд” и списание „Изход 84”. Автор е на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий” (1982), „Прекъснах един роман” (2004), „Жилище назаем” (2010), както и на множество белетристични творби, между които „Всеки да потърси смъртта си” (1993), „Илюзията на назоваването” (1996), „Щастлива книга” (2001), „Баща на мъртвите” (2003, бълг. издание: „Ерго”, С., 2009), „Приятелят на баща ми” (2006), „Накъде така, Будапеща?” (2010) и др. Носител е на литературните отличия „Милан Фющ” (1997), „Про Литература” (2004), „Атила Йожеф” (2005) и др.