Шанхай по време на културната революция. Седемнадесетгодишната Ан Чи Мин е изпратена в трудов лагер като възпитателна мярка за деца, чиито родители се обределят като „неблагонадеждни“. Там изкарва по 18-часови работни смени в мразовитите води на оризовите полета край Източнокитайско море.

Десет години по-късно младата китайка успява да се добере до САЩ с 500 долара в джоба, куфар пълен с тоалетна хартия, направена от слама и с много илюзии. След куп перипетии успява да постъпи в Чикагския художествен институт. Започва борбата й за оцеляване в чуждата държава. Съдбата не е на нейна страна. Мин преживява ужаса на изнасилването, нежелана бременост, аборт. Запознава се с млад китайски художник, от когото ражда дъщеря. Следва още едно разочарование и развод. Мин започва новата си борба – на самотната майка, която иска да оцелее и да възпита детето си. Започва да пише книги и успехът не закъснява.