Книгата е посветена на възникването и развитието на тракийския въпрос и на организираното тракийско движение, което води началото си от злополучния Берлински конгрес от 1878 г. На основата главно на архивни документи и материали се разкрива многообразието във формите и методите на борба, величието на духа и волята за победа по време на Илинденско-Преображен-ското въстание и освободителната Балканска война, а също така и на изпитанията, свързани с пораженията, геноцида, жестоката съдба и бежанските неволи на тракийските българи.
Много поколения тракийци живяха и завършиха земния си път с неосъществените мечти за по-добър живот, а някои от проблемите им, като имуществените компенсации на източно-тракийските и малоазийските българи, остават нерешени и досега. Поради общата им съдба голяма част от борбите се водят заедно с македонските българи в единна македоно-одринска организация. След войните условията налагат самостоятелно организиране. Но и българската държава не създава необходимия комфорт и спокойствие за тракийските бежанци, като на два пъти се стига до забрана на организацията им - реалния защитник на техните права и интереси. А в мирния период броят на тракийските дружества надхвърля 250 с над 20 000 редовни членове.
Сега тракийските българи се вдъхновяват от нови идеи и стратегия, свързани с членството на България в Европейския съюз, със създаването и развитието на „Националното тракийско движение“.
С тази стратегия се разкриват нови перспективи пред младите поколения тракийски българи.
Български
