Пламен Дойнов е роден на 10 април 1969 г. в Разград.
Завършва история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 2007 г. излиза книгата му „Българската поезия в края на XX век“, в две части, издание на „Просвета“.
Един от авторите-съставители на „Българска христоматия“ (1995) и „Българска антология“ (1998). Носител на награди за драматургия, за оригинална и преводна поезия, между които специалната награда от Яворововите дни в Поморие (1995) и националната награда за драматургия „Иван Радоев“ (2001).
Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите сами изпълняват собствените си текстове. По важни спектакли: „Тела и текстове“ (1992), „Смъртта на кръга „Мисъл“ (1994), „Живи и мъртви в българската поезия“ (1996), „Резерватът Висящите градини на България“ (1997), „Как ехото заглъхва“ (1998).
Публикува историографски, литературоведски и театроведски текстове в периодичния печат. Негови текстове са превеждани на английски, немски, френски, унгарски, сръбски, турски, хърватски и финландски.
Редактор в седмичника „Литературен вестник“
Заместник-председател на Сдружението на българските писатели.
Български
