Шарлот израства в Берлин, където животът ѝ е белязан от семейна трагедия. Изострената ѝ чувствителност бързо намира ярък израз в живописта. Срещата ѝ с голямата любов, учителя по пеене Алфред Волфсон, затвърждава призванието ѝ. През 1939 година тя е принудена да напусне родината си и да потърси убежище в Южна Франция. В изгнание Шарлот създава автобиографичната серия от картини „Живот? Или театър?“, с която по-късно ще се прочуе. Предчувствайки трагичния си край, тя поверява творбата на своя лекар с думите: „Това е целият ми живот“. Няколко месеца по-късно е депортирана. Шарлот Соломон загива в Аушвиц на двайсет и шест годишна възраст по време на бременността си.
Давид Фоенкинос пресъздава покъртителната съдба на Шарлот с рядка искреност и дълбочина. Срещата му с изкуството на младата жена е истинско откровение. Той търси верния тон на книгата си в продължение на осем години. Завладяващият портрет на художничката се преплита с личното преживяване на писателя, тръгнал по следите ѝ.