„Беше лято. Маминка се щураше както винаги из двора. Хранеше кокошките и прасето, чистеше кафеза на зайците, подлагаше слама на агнетата. Всяка сутрин по това време аз се качвах на кухненската маса, коленичех пред огледалото с надежда най-после да открия в него дългоочаквания си бюст.Отражението ми ме поглеждаше тъпо с две бледокафяви плоски очи (едва загатнатите ми бъдещи гърди) и… нищо повече. И тази сутрин въздъхнах разочарована и си облякох фланелката. Единствено Бедриш, иначе дребничката туркиня в нашия клас, бе вече надарена от природата с истински женствен бюст. Въпреки това тя повтаряше класа. От тази гледна точка състоянието ми не беше чак толкова трагично, колкото изглеждаше в огледалото. Това безкрайно очакване направо ме изнервяше, помрачаваше слънчевите дни на ваканцията ми.“
Български
