Има книги, които можеш спокойно да пропуснеш. Има книги, през които минаваш като бърз влак и ти остава едно приятно чувство, което след кратко време бива изтрито от съзнанието.
Но четива като „Книгата на всички неща“ са онези, които се загнездват в съзнанието и провокират мисълта, търсят отговори, дълбаят и променят...

Стилът на Кайер е изчистен и елегантен, но поетичен и много мощен при внушаването на отговорите по въпроси като любовта, щастието, страха, добротата, смелостта. В сюжета почти няма да срещнете драматични обрати, а фактите за семейството на Томас са изложени без каквато и да е назидателност. Липсва лицемерие и заобикаляне на неудобни теми като домашното насилие и използването на религията за морално оправдание. В резултат, „Книгата на всички неща“ е красива и нежна история, която постепенно и ненатрапчиво разкрива трудно уловими неща – какво значи да си добър човек, какво е щастието, какво прави човека красив в очите на другия, какъв морален компас трябва да ни води.

„Томас виждаше неща, които никой друг не виждаше.“ Така започва първата глава на книгата, а аз мога да кажа: Кайер пише за важни неща от гледната точка на децата, както никой друг не пише. Нали и децата като всички хора искат да бъдат щастливи, а какъв по-добър и разбираем съвет за пътя към щастието от този:

„Знаеш ли къде започва щастието? – попита госпожа Жасмин в главата му. – Там, където свършва страхът.“

There is no added resume!