Горчиво съвпадение е, че в броя, на чиято корица е Мариан Вълев, се прощаваме с големия Джоко Росич. Но няма как да не открием и една символична приемственост в този факт.
Мъжкарите като тях са особена порода герои. Това не са просто актьори, които могат да изиграят еднакво добре злодей и романтичен персонаж. Това са символи, с които се идентифицират или на които подражават цели поколения мъже. Джоко Росич бе запазена марка – за сурова красота, сила, достойнство, кавалерство, чест. Конникът от филмите, мъжественият глас от рекламите, човекът, от чиято уста обичахме да чуваме „Йовано, Йованке“…
Ще се превърне ли в такава запазена марка и Мариан Вълев? Предстои да разберем след края на епохата „Под прикритие“. Доколко сериалът има заслуга за култовия статус на актьора днес и доколко Куката пренася своя собствен ореол върху филма?
Български
