„Всесилната държава“ е един от най-влиятелните трудове на либертарианската социална мисъл. Авторът критикува идеологията на етатизма и социализма, използвайки за пример възхода на нацизма. Мизес подлага на безпощадна критика и икономическия интервенционизъм, централното планиране, социалната държава и опитите да се създаде световно правинелство. Това прави „Всесилната държава“ фундаментално важна за всички, които се интересуват от философия, икономика и политически науки.
Във „Всесилната държава“ Лудвиг фон Мизес за първи път поставя нацизма, етатизма и национализма в широкия контекст на международните отношения от края на XIX век до световните войни. Анализът се развива на богат исторически фон и завършва с провокативен план за бъдещето.
Според Мизес нацизмът е ортодоксален социализъм, а корените и на двата трябва да се търсят в етатизма - тоест, в стремежа на държавата да поеме първостепенна роля в икономическите дела. Разполагащият с военна сила етатизъм еволюира в национализъм, твърди Мизес. Рано или късно всеки национализъм става агресивен като германския.
Германският агресивен национализъм се отличава от този на другите европейски страни с факта, че германският народ смята себе си за най-силния в Европа, поради което се стреми към завоюване на Lebensraum (жизнено пространство). Той е явление, което съществува едва от края на 19 век след създаването на единна – и следователно силна - германска държава.
Български
