В новата история на България, наред с многото значими събития, се открояват две с трайно историческо значение.

Първото е процесът на насилственото преименуване на българските граждани, изповядващи мюсюлманска религия, голяма част от които са с турски наследствен корен. Този процес се развива условно в две фази: 1972–1973 и 1984–1985 г.

Второто събитие са т.нар. Майски протести от 1989 г. и последвалата ги вълна на едно своего рода етническо прочистване, което беше извършено по най-безогледен начин, пренасяйки отговорността за това прочистване на самите жертви...

Ще започна от Майските протести. Голяма част от това, което следва, е подкрепено. Първо: с много аудиозаписи и писмени материали от личния ми архив, който е в процес на публикуване в интернет мрежата. Второ: с документация от архива на Държавна сигурност. Трето: със стотици, да не кажа хиляди човешки свидетелства. Четвърто: въпрос, който досега почти никой не повдига – свидетелства, които турската служба МИТ натрупа по време на стотиците интервюта, които проведе с всички активно действащи лица след тяхното изхвърляне от България. Пето: има още една група свидетели. Става дума за дипломати и други чиновници от държавната администрация на Турция и на някои западни страни, с които съм общувал във времето.

И днес българската държава не е дала един що-годе достоен отговор за това, което започна на 20 май. Жалко, че много българи днес казват: „Мафията си има държава.“ Очевидно е, че държавата не прави нужното да бъде уважавана.

Петър Бояджиев