За пръв път се изследват примери от литературата, в които гениални шахматисти споделят вътрешната си реч при търсене на решение.
Доказва се, че информацията се обработва в аудио-визуален кръг: играчът визуализира желаната позиция като цел, търси ходовете до нея като средство и формулира решението словесно като връзка между целта и средството. Грешките на стила възникват, когато ходовете се обясняват умозрително без оглед на конкретна цел. Разликата между умозрителните обяснения и прагматичното мислене авторът формулира като принцип на дихотомия между решенията и обясненията и я показва в сложни и в прости примери, достъпни за ценителите на психологията с начални знания за играта.
Според принципа на дихотомия шахматната теория и умения се развиват при преходи от спекулативно към прагматично мислене, следвайки исторически процес на зараждане на нови системи за вземане на решения, наричан от автора с термина солуциогенезис (solutiogenesis: от лат. solve – решавам и от гр. genesis – раждане). Доказва се, че съвременната партия се развива от сложни към прости равновесни позиции при смяна на конструктивния възел на позицията. Това ново понятие улеснява воденето на партията в единство на структура и функция на игровата система.
Български
