Лекциите са въведение в изследването на понятието parresia. Фуко оригинално чете образци от античното наследство, но в регистъра на СМЕЛОСТТА ДА СЕ ГОВОРИ ИСТИНАТА, и то с поемане на риск, който може да стигне до риска за собствения живот. Това се оказва забравеното етическо основание на демокрацията, постепенно преобразувало се в обръщане към душата на владетеля и набелязало пътищата на духовното наставляване.
През кристално разпоредените отношения между философия, политика, реторика, истина, демокрация, общ интерес Фуко предлага една нова модалност за правене на история на философията. Но също нахвърля фигура на философа и философията, в която разпознаваме него самия: като тръгва от легендарния текст на Кант за Просвещението, той показва нашето, но и собственото си вписване в онова, което нарича философска модерност. И никъде другаде не е обглеждал така ясно собствената си работа през годините, както тук.
Курсът лекции от 1982-1983 г. е първата част от двугодишно занимание на Фуко с темата за управляването на себе си и на другите: саморефлексивен концентрат на водилата го през годините мотивация и последно изследване преди смъртта му, негово завещание и покана за работа към оставащите.

There is no added resume!