Наистина твърде дълго се колебаех дали трябва да се гмурна (а ако се загубя?) в начинанието на тази книга. Но по-важното: ако не съумея да откроя по-същественото за жената и твореца Блага Димитрова, които непрекъснато са се търсили и толкова силно променяли във времето? Кое нейно лице е все пак най-автентичното? Има ги сякаш поредните образи на младата възторжена поетеса, която възпява строежите из Родопите; появява се после писателката, която иска да примири търсенията на модерната литературна техника със сюжети, които да приспят бдителните очи и уши на цензурата; какво да кажем за авторката или сценаристката на нашумели филмови заглавия по нейни прозаични книги като „Отклонение“, „Лавина“ и пр. Идва ред на политическата дисидентка, която печели нови ревностни свои последователи, на вицепрезидентката и т.н.

И при всички дълбоки трансформации – около нея и с нея самата – съществуват все пак някои неподвластни на промяна принципни убеждения като:

Не търпят окови любовта и словото.

Свободата е единствен дом за тях