За малко над хиляда години (330-1453), като насвледник на Рим в Източното Средиземноморие, Византия е една от най-напредналите и сложни цивилизации на света. Родена в края на Класическия период, тя процъфтявала през Средните векове и допринесла за развитието на Ренесанса.
Жителите на империята – гърци, сирийци, арменци, славяни, копти и др. – се нарекли „ромеи“, подчертавайки по този начин приемствеността с древноримските традиции. Християнството сплотило разнородните народности, а гръцкият език, считан за държавен, придал дълбочина и образност на литературните творения на византийците. С пищните и тържествените църковни служби и имтераторски приеми Византия засенчила източните владетелски дворове. Тя достигнала апогея на своето развитие при Юстиниан I Велики и се превърнала в могъща средиземноморска държава. Със своята търговска мрежа, простираща се от Скандинавия до Шри Ланка, тя служела като жизненоважен мост между мюсюлманския Изток и католическия Запад. От книгата ще узнаете за държавното и църковното устройство на Византия, за различни страни от ежедневието на удивителна общност от народи, наречена „ромеи“.
Български
