Книгата „Човекът – актьор в театъра на Йежи Гротовски“ живо дискутира революционното новаторство на Йежи Гротовски в необходимите контексти – социален, политически, религиозен. Основна фигура в театъра на Гротовски (в периода 19) е актьорът, който въплъщава идеята за себенамирането на личността. Гротовски преосмисля понятието „актьор“ и го дефинира в неделимата и свещена връзка със зрителя. Играта между тях на сливане и дистанциране, дифузията на пространствата, това вътрешното и това външното, довеждат до пълното преосмисляне на театралното действие.
Композицията е разположена в пет глави, тя ни води крачка по крачка от понятието „лаборатория“ и театралните предшественици на Гротовски в първите десетилетия на ХХ век (Юл.Остерва, К. С. Станиславски), през диалогичните конструкции на „драмата и участниците в нея“ (в диалог с М. Бубер, Отец ЮзефТишнер и Ф. Ебнер във втора глава) към институционалния феномен и работата на „лабораторията“. Ходът на така отмерената композиция достига до изпълнените със заряд анализи на осемте постановки в пета глава. Тази глава представя и анализира в детайли конкретните режисьорските и постановъчни решения на Гротовски, връзката му с актьорите и връзката на актьорите с публиката.
„Сцената – настоява Гротовски – трябва да бъде място за истината“.

There is no added resume!